– понякога яснотата идва, когато спреш да се преструваш
Има моменти в живота, в които не е просто трудно да направиш избор – трудно е дори да усетиш накъде да се обърнеш. Умът мълчи, тялото е в застой, а вътрешният компас се върти без посока. Хората около теб може и да не го забелязват – защото продължаваш да функционираш: вършиш работата си, поддържаш връзки, носиш маската на „нормалното“. Но в теб се прокрадва тънък, упорит въпрос: „А аз какво наистина искам?“
И точно тогава – в тази тишина, в това объркване – се активира един дълбок вътрешен образ: Сиракът, познат от архетипната система на Каръл Пирсън. Това е частта в нас, която вярва, че трябва да се справяме сами. Че е опасно да желаем, защото желанията носят разочарования. Това е онзи вътрешен глас, който казва: „По-добре не искай нищо. Така няма да те боли.“
Но когато забраним на себе си да искаме, забраняваме си и да живеем истински. А най-трудното не е да знаеш какво искаш – най-трудното е да си позволиш изобщо да го пожелаеш. Особено ако си бил предаван, игнориран или нараняван в миналото, когато си се опитвал да следваш своето сърце. Тогава е по-лесно да затвориш този канал. Да го притъпиш. Да се преструваш, че не искаш. Но това притъпяване има цена – апатия, загуба на мотивация, емоционално дистанциране, усещане за безтегловност.
И все пак… има врата, през която можеш да се върнеш към себе си. И тя започва с един прост въпрос:
👉 „Какво НЕ искам повече?“
Парадоксално, но именно отрицанието понякога отваря пътя към истината. Когато не знаеш какво искаш, започни да изреждаш всичко, от което си се уморил. Всичко, което вече не ти носи радост. Всичко, което те изтощава, но търпиш по навик. И ще видиш – между редовете на това, което не искаш, ще започне да прозира онова, което е истинско за теб.
Много хора идват в терапия с объркване: „Не знам какво да избера“, „Не знам какво искам“, „Нищо не ме вълнува“. Но когато започнат да споделят какво ги натоварва, какво ги изтощава, какво не понасят вече – тогава започва разчистването. Тогава се освобождава вътрешно пространство, в което отново може да се зароди желание. Истинско. Неръководено от очакванията на другите. Неподправено от страха да не бъдеш отхвърлен.
Сиракът в теб ще се опита да те спре: „Няма смисъл, пак ще се разочароваш.“ Но ти вече си пораснал. Вече можеш да различиш гласа на старата болка от гласа на вътрешната истина. И тази истина не винаги идва с фанфари. Понякога е просто шепот: „Не искам да живея по този начин повече.“ Оттам започва всичко.
Затова, ако си в точка, в която нищо не ти е ясно – започни с едно изчистване. Напиши списък с нещата, които повече не искаш да търпиш. С ситуациите, в които се чувстваш малък, невидим, използван, блокиран. После ги погледни. Те ще ти покажат границите ти. А всяка здрава граница е покана за нов избор.
Благодаря ти, че прочете статията до края.
Понякога статиите не са достатъчни.
Ако усещаш, че се намираш в такава точка – между изгубеност и нужда от връщане към себе си –
🌿 запиши се за сесия “Навигатор” и открий пътя обратно към себе си.
🎲 Присъедини се към Фестивала на трансформационните психологически игри
– чрез игропрактики ще разбереш какво отнема от твоята енергия и как можеш да я възстановиш.
💎 Осъзнатостта е ключът към радостта и свободата!
С грижа и разбиране,
Павлина Стоянова
Психолог. Хипнотерапевт. Водещ на трансформационни практики.